Уреаплазмени инфекции

Уреаплазма (Ureaplasma) е род бактерии, който принадлежи към семейство Mycoplasmataceae. Към това семейство се отнася и род Микоплазма (Mycoplasma). Уреаплазмите и микоплазмите са едни от най-малките бактерии. Има два основни вида уреаплазма - Уреаплазма уреалитикум (Ureaplasma urealyticum) и Уреаплазма парвум (Ureaplasma parvum).

Уреаплазмите обитават дихателните и урогениталните  пътища. Те са част от човешкия микробиом. Понякога има свръхрастеж на тези  безобидните бактерии   и  се  създават колонии, които могат да доведат до инфекция, включително бактериална вагиноза и усложнения по време на бременността.

 

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Уреаплазмата обикновено се предава чрез сексуален контакт.  Входна врата са влагалището или уретрата.

Уреаплазмата може да се предава и от майка на дете. Инфекцията обикновено отминава след няколко месеца. Рядко срещана е сред децата и сексуално неактивните възрастни.

Хората с отслабена имунна система имат най-висок риск от инфекция с уреаплазма. Това включва ХИВ-позитивни и пациенти, на които е извършена трансплантация на органи.

 

СИМПТОМИ
Много често заразените не проявяват никакви симптоми.  Възможни симптоми са:

 

Уретрит.  Нарича се нехламидиен негонококов уретрит или неспецифичен уретрит. При определени условия се засягат мъже, но ролята на уреаплазмите  се оспорва. Протича със сутрешна капка с оскъден воднист секрет от уретрата и понякога с паране при уриниране.

 

Бактериална вагиноза в асоциация с други микроорганизми. Протича с течение с неприятна миризма на развалена  риба. 

 

Безплодие. При мъжа поради намален брой и подвижност на сперматозоидите.

При жените, поради запушване на маточните тръби.

 

Спонтанен аборт,

Преждевременно раждане;

Ниско тегло на плода при раждане;
Респираторни заболявания при новородени.

 

В повечето случаи не се провеждат изследвания за уреаплазма, защото тя е нормален сапрофит. При оплаквания, може да бъде взета проба, която да бъде изпратена в лаборатория за PCR. Проба с тампон се взема от шийката на матката при жени и от уретрата при мъже. Проба се взима и  от урина и еякулат.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението обикновено включва курс с азитромицин или доксициклин.