Трихомониаза

Трихомониазата е полово предавана инфекция, причинена от протозоен паразит, наречен Trichomonas vaginalis. Протича остро, хронично или безсимптомно. В края на миналия век беше най–честата полово предавана инфекция, но вече се среща значително по–рядко, в сравнение с хламидиазата, бактериалната вагиноза и кандидозата.

ЕТИОЛОГИЯ
Причинител на урогенитална трихомониаза е Trichomonas vaginalis, изключително подвижен протозой, като подвижността му се осигурява от камшичета. Трихомонасът е типичен факултативен анаероб.

Най-добра среда за развитието му е киселата с pH от 5,8 до 6,5 и температура около 36-37  °C. Загива бързо при изсушаване, във вода за 40 мин, слънчевите лъчи го убиват за около 45 мин. Trichomonas vaginalis има способността да фагоцитира други микроорганизми, напр. Neisseria gonorrhoeae.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Източник на заболяването е опаразитеният човек - болен или носител. Най-често заболяването се среща в половоактивна възраст. Заразяването става по време на полов акт. При жени най–често се засяга долния генитален тракт – вулва, вагина, уретра, а при мъжа – уретрата.

По време на секс паразита преминава от пениса към вагината или обратно, или от вагина към вагина. Понякога паразита инфектира други части на тялото, като уста или анус. При жените паразитът има по-голяма вирулентност, влияеща се от състоянието на ендокринната им система и резистентността на влагалищната лигавица.

Под действие на отделящата се от трихомонаса невраминидаза се променя морфологичният строеж на епителните клетки. В острата фаза на инвазията отокът и хиперемията се последват от ерозии, десквамация на епитела и полиморфонуклеарна инфилтрация на лигавицата.

Засилва се ексудацията и се отделя серозно-гноен или хеморагичен ексудат. В хроничния стадий измененията в повърхностния епител са по-слабо изразени, за сметка на дълбочинното развитие на инвазията - трихомонас отделя токсични продукти с цитолитично действие, предизвикващи деструкция и некроза в дълбочина. 

Чрез различни имунологични механизми Trichomonas vaginalis потиска мотилитета на сперматозоидите, влияейки директно върху стерилитета.

СИМПТОМИ
Около 70% от заразените, особено мъжете, изобщо нямат никакви симптоми. Обикновено симптомите се появяват 5 до 28 дни след контакта, при някои пациенти и доста по–късно.

Трихомониаза при мъжете
Мъжете усещат сърбеж и дразнене в пикочния канал, парене при уриниране или след еякулация. Понякога е налице уретрално течение - трихомоназен уретрит, който може да наподобява гонококовия или да протича само със сутрешна капка. По-често, обаче е асимптомното носителство.

Характерен е и ерозивният трихомоназен баланопостит - наличие на малки яркочервени ерозии и улцерации с отделяне на серозна течност и белезникав налеп около тях по гланс пенис и препуциум. 

Класическо усложнение при мъжа е трихомонасния простатит. Доказва се чрез изследване на семенна течност или посявка на еякулат. 

Трихомониаза при жените
Симптомите при жените са парене, сърбеж, зачервяване и подуване на гениталиите, дискомфорт и парене при уриниране, жълтеникаво, пенесто (поради мехурчета от образувания СО2) вагинално течение с неприятна миризма и нежелание да правят секс.

Обективно влагалищното съдържимо е обилно, жълтозеленикаво до чисто гнойно. Малките дребни газови мехурчета му придават пенест вид. Вагиналната лигавица е зачервена, оточна и лесно кървяща.

Влагалищните стени показват дребнопетнисти зачервявания (colpitis macularis) или гранулации със апикално зачервяване (colpitis granularis).

По шийката на матката се наблюдават тъмно-червени цервикални петехии - strowberry cervix. Понякога се наблюдават дистрифични промени, подобно на цервикална дисплазия. Без лечение инфекцията може да продължи месеци или години.

УСЛОЖНЕНИЯ
Класическото усложнение е простатит при мъжа. Трихомоназата увеличава риска от заразяване с други полово – предавани инфекции, особено СПИН.

ДИАГНОЗА 
При жената се взима секрет от шийката на матката и влагалището и се наблюдават подвижни трихомони на нативен препарат. На оцветен препарат се наблюдава възпалителна реакция - наличие на бактерии и левкоцити и силно намалени, до липсващи лактобацили, особено при добавена анаеробна инфекция (бактериална вагиноза).

При мъжа трихомоните губят своята подвижност и на нативен препарат не могат да се различат от левкоцитите. Потвърждаването става културелно – на специална посявка в паразитологични лаборатории.

Полимеразната верижна реакция (PCR) може да открие ДНК на Trichomonas vaginalis в пробите. Тези тестове са много чувствителни и специфични, осигурявайки точна диагноза дори при ниска концентрация на паразита.

ЛЕЧЕНИЕ
Metronidazole 2,0 p.o. или Tinidazole 2,0 p.o. или Metronidazole 2x500 mg за 7 дни.