Сифилис на нервната система

Засягането на централната нервна система може да настъпи във всеки период от развитието на сифилиса и в днешно време е резултат на липса или недобре проведено лечение. С цел да не се пропусне наличието му се препоръчва системно серологично изследване на болните с каквато и да е неврологична симптоматика. Клиничните форми на невросифилис включват:

РАНЕН НЕВРОСИФИЛИС

Асимптомен менингит
Развива се до 1 година от появата на първите симптоми на невросифилис. Протича с главоболие, намаление на слуха и зрителни смущения.

Остър сифилитичен менингит
Явява се между 12 месеца и 2 години от първите симптоми на сифилис, обикновено през вторичния рецидивиращ сифилис. Протича със симптоми на менинго-радикулерно дразнене и засягане на отделни черепно-мозъчни нерви.

Латентен невросифилис
Протича без симптоми, но с ликворни промени – плеоцитоза, протеинорагия и положителни серологични реакции от кръв и ликвор.

КЪСЕН НЕВРОСИФИЛИС

Менинго-васкуларен сифилис
Засягат се мозъчните артерии. Манифестира се от 4 до 10 години от появата на първите симптоми. Клинично се изявява като исхемично разстройство на мозъчното кръвообращение, с паркинсонов синдром, с пара- или квадрипарези и деменция. 

Базален гумозен менингит
Сифилитични гуми се разполагат в мозъчната основа, като се засягат и черепно-мозъчните нерви. Клинично се изявява между 15 и 20 години след поява на първите симптоми. Клиниката на състоянието е като на пространство заемащ процес.

Tabes dorsalis
Настъпва след 10 - 15 години от началото на сифилиса. Представлява паренхиматозна форма на невросифилис. Наблюдава се дегенерация на нервните клетки, носещи сигнали към мозъка, с прояви на невралгични болки, често имитиращи заболявания на вътрешните органи, т.нар. "висцерални кризи" - стомашна язва, холецистит, ренална колика, болезнени позиви за уриниране и други. 

Характерна е загубата на повърхностната и дълбоката сетивност по кожата и в по-дълбоките слоеве на тъканите или органите. Проявява се с нестабилност и залитане при ходене – табетична атаксия. Сухожилните рефлекси са отслабени или липсват. 

Зрението често отслабва, появяват се промени в цветоусещането, поради засягане на зрителния нерв и реакцията на зениците към светлина се губи. Най-важен е симптомът на Argyll-Robertson (липса на зенична реакция към светлина при запазена възможност за свиване на зениците при акомодация и конвергенция.

Характерни са и трофичните смущения на костите и ставите, както и наличието на остри процеси, без това да предизвиква болка (т.е. обратно на висцералните кризи). Наблюдават се също психични отклонения с делирен и аментен характер, но те не са специфични. 

Malum perforans е характерна проява на табеса. По ходилата, най-често петите и метатарзалните стави, едностранно, се появява хиперкератоза, в последствие центъра и се разязвява и се образува дълбока окръглена язва, понякога до костта, обградена като с рамка от хиперкератоза и атонично дъно. Липсва чувствителност за болка, температура и допир. 

Paralysis progressiva
Прогресивната парализа се дължи на дегенеративно поражение на главния мозък с преобладаване на промени в психиката. Има лесна уморяемост, главоболие, безсъние. Постепенно се появяват деменция, отслабване на паметта, безкритичност, смущения в зрението, говора, координацията, откриват се анизокория и симптомът на Argyll-Robertson. Болните не могат да се грижат сами за себе си, изпускат се по малка и голяма нужда, отслабват на тегло. 

Външният им занемарен вид силно контрастира с манията им за величие, богатство и т.н. В последния стадий се отбелязва дълбока деменция, парализи, трофични язви до пълно изтощение и обикновено пациентите загиват от вторични инфекции и сепсис.

Сифилитичен паркинсонизъм
Започва с главоболие, отпадналост, нарушения в съня. Започват промени в координация на ръцете, нарушения в походката, като по-късно се наблюдават неволеви движения на двигателните мускули на тялото. 
Черепно-мозъчните нерви се увреждат, развиват се неврит на слуховия нерв, атрофия на зрителния нерв, ретробулбарен неврит, сифилитична полиневропатия.

ДИАГНОЗА 

Клинични данни за засягане на нервната система, особено нарушение в зрението и парализа. 

Положителни серологични реакции от кръв на болния. 

Изследване на цереброспинален ликвор - налице е увеличен белтък в ликвора, увеличени клетки в ликвора, увеличени имуноглобулини, особено IgG.

Най-важно – положителни серологични реакции - TPHA, FTA-Abs, VDRL в цереброспинален ликвор.

ЛЕКЧЕНИЕ
Лечението е с водноразтворим Penicillin G 6 mln MU i.v. през 4 часа за 14 дни, последвано от Benzathin Penicillin 2,4 mln MU i.m. 3 апликации веднъж седмично.