Простатит

Простатитът, или възпалението на простатната жлеза, е едно от най-честите заболявания на половата система у мъжа, засяга около 25% от мъжете. Обикновено се среща в млада възраст, от 20 до 40 години. Значимостта на заболяването се определя от развитието на значителни психологични проблеми при мъжете в сексуално активната възраст.

ЕТИОЛОГИЯ
Най-честите микроорганизми, които участват в патогенезата на простатита са: Chlamydia trachomatis, Neisseria gonorrhoeae, Mycoplasma hominis, Trichomonas vaginalis, Candida albicans, Staphylococcus aureus, E. coli, Proteus, Klebsiella, P. aeruginosa, Streptococcus и други.

Инфекцията прониква в простатната жлеза главно от уретрата (по асцендентен път), и по-рядко от горните пикочни пътища (по десцендентен път), по кръвен или лимфен път.

Рискови фактори за развитието на простатит са инфекциите на пикочните пътища, поставяне на уретрален катетър, както и наличието на венозна стаза в областта на малкия таз при хемороиди, запек, сексуални ексцесии, злоупотреба с алкохол, чернодробни заболявания и седящ начин на живот.

ВИДОВЕ ПРОСТАТИТ 

Остър простатит. Среща се рядко. Протича със силни боли, повишена температура. Простатата е уголемена и силно болезнена. При нагнояване е налице флуктуация. 

Хроничен бактериален простатит - възпалението е причинено от бактериална инфекция. Важно е да се знае, че бактериалния простатит, не е заразно заболяване и не е опасно за околните. 

Хроничен небактериален простатит - симптомите са сходни с тези на бактериалния, но разликата е в това, че при изследване на простатния секрет не се установяват бактерии, а има наличие на завишен брой левкоцити (бели кръвни клетки). 

СИМПТОМИ
Най-често срещаните оплаквания при хроничен простатит са:

Неопределена или стрелкаща болка в областта между ануса и скротума, тестисите и ниско в корема и кръста. Болка по време на дефекация и водниста белезникава секреция от пениса (простаторея). 

Болки и парене по време на уриниране, често уриниране, особено вечер, чести позиви за уриниране и уриниране на тънка сруя, непълно изпразване на пикочния мехур. Мътна урина, понякога с кръв в нея; 

Болки и парене по време на еякулация и понякога кръв в спермата; 
Сексуални смущения - еякулацио прекокс, ерекции, полюции, еректилна дисфункция;
Психически и неврастенни проблеми.

ДИАГНОЗА
Диагнозата на заболяването се поставя след обстоен лекарски преглед, включващ опипване на простатната жлеза чрез ректално туширане и ултразвуково изследване.

При ректално туширане може да се палпира увеличена простата при остър, рядко при хроничен простатит. Също се отнася и за ехографските промени - имат диагностична стойност само при остър простатит, какъвто вече рядко се наблюдава.

Наличието на инфекция в простатата се установява с микроскопско и бактериологично изследване на простатен експримат или еякулат. При микроскопското изследване се установява увеличено количество левкоцити.

Бактериологичното изследване показва вида на инфекциозния причинител и чувствителността му към различни антибиотици. Спермограмата може да покаже хипокинезия, пиоспермия, кристалоспермия.

Основен момент при диагностиката на простатита е изследването за полово-предавани инфекции, като хламидии, трихомонас, гонорея, кандида, микоплазми и уреаплазми.

При болни по-възрастни от 45г. се изследва и простат-специфичен антиген (PSA) с цел ранна диагностика на простатния рак.

УСЛОЖНЕНИЯ 
Заболяването води до значителни психологични и социални проблеми при мъжете. Значимостта му се определя и от факта, че хроничният простатит е и най-честата причина за стерилитет при мъжете.

ЛЕЧЕНИЕ
Заболяването се лекува трудно и продължително, поради ограниченото проникване на антибиотиците в простатната жлеза от кръвното русло. Допълнително лечението се затруднява от трудности при установяване на специфичния причинител. 

При избора на лечение трябва да се вземат предвид множество фактори, като вида на простатита, факторите за възникването му, продължителността на страданието, ефекта от предшестващо лечение и др.