Гонорея (трипер)

Гонореята е полово предавана болест, която засяга пикочния канал (уретра) при жената и мъжа, цервикса, матката и фалопиевите тръби при жената, както и устата, фарингса, ануса и очите.

ЕТИОЛОГИЯ
Причинител на гонореята e гонококовата бактерия Neisseria gonorrheae. При навлизането в лигавиците предизвиква ответна реакция на имунната система и последващ възпалителен процес.

Клетките на имунната система – неутрофилите, се активират и се струпват в зоната на заразяването и започват интензивно да поглъщат бактериите, които  не загиват, а продължават да функционират, дори да се размножават в  неутрофилите, поддържайки възпалителния процес.

В рeзултат на това се формира гъста гной, която съдържа множество загинали неутрофили, в които се намират активни гонококи. Гнойта се събира на повърхността на засегнатите лигавици или се отделя с урината.

С развитието на инфекцията, ако тя не се третира медикаментозно, могат да бъдат засегнати нови участъци на лигавиците и да бъдат обхванати простатата у мъжете или матката и яйчниците у жените. Гонококите могат да проникнат и в други органи чрез лимфата, а в редки случаи  и чрез кръвообращението, причинявайки тежки гнойни поражения.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ 
Заразяването става по полов път – вагинален, анален или орален секс. След контакт с заразена жена, вероятността мъж да се зарази е около 20%, а след контакт със заразен мъж, жените се заразяват в около 80%.

Много рядко е извънполовото заразяване, чрез бельо, кърпи – при деца. Възможно е и заразяване на бебето при раждане от болна майка. Обикновено източника на инфекцията е жената, която открива заболяването си, след като инфектира партньора.

ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ

Това са употреба на алкохол, тампони, удължен, повторен и темпераментен полов акт, както и контакти през периода на менструация. При еднократен полов акт заразяването е 20%, а при повторен – 80%.

ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД

Инкубационният период може да е само 12 часа, но не е изключено да бъде и до няколко седмици. По-дълъг е инкубационният период при възрастни хора и болни със СПИН, поради неспособността на имунната система в тези случаи да реагира бързо. 

По време на инкубационния период липсват клинични и дори лабораторни признаци на заразата и инфектираният е способен да я предава и на други. Това обяснява и защо честата смяна на партньорите е главният фактор в разпространението на болестта.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Симптоми при мъжете
При мъжете най–честия симптом е обилен гноен секрет с бял, жълт или зелен цвят от пикочния канал и парене и болка при уриниране, появили се 1 до 14 дни след инфектирането. Симптомите се дължат на възпаление на пикочния канал - преден уретрит.

За разлика от негонококовите уртрити, които протичат със сутрешна капка, при гонорея има обилно отделяне на гной от уретрата през целия ден. Ако не се лекува, гонореята след време преминава от остра в хронична форма. Активността на възпалителният процес е намалена и симптомите отслабват и се размиват.

Симптоми при жените
При жените в повечето случаи гонореята протича в скрита, безсимптомна форма. Само 10-15% от заразените с гонококи жени се обръщат към лекар, заради смущаващи симптоми. По-често това се случва след препоръка на лекар, установил гонорея при партньора им. 

Характерните прояви на гонорея при жените са секреция от влагалището, болка и парене при уриниране, чести позиви за уриниране, болка при полов акт, възпалено гърло. По-рядко течение от уретера, усилващо се сутрин след сън. 

Ако протичането е безсимптомно, опасността от усложнения си остава. Ако признаци на заболяването липсват, жената обикновено не посещава лекар, но междувременно процесът се развива и рано или късно последиците за органите от малкия таз ще се проявят. Ето защо при съмнения за инфекция трябва да се търси специалист, дори признаците да са слабо проявени. 

Скрита гонорея
Понякога гонореята може да протече безсимптомно при мъжа, а при жената в повечето случаи протича без никакви симптоми. В тези случаи пациентът е инфектиран и може да разпространява заразата, но няма изявени симптоми, поради устойчивостта на имунната си система.

Субективните усещания липсват или са слаби, а възпалителен процес не се развива. При мъжете все пак има някои смущаващи симптоми, като например отделянето на мътен секрет от уретера след спорт, секс и продължително ходене или слепването на уретерния изход след нощен сън.

Такива прояви обаче не са особено тревожещи и не биха накарали пациента да търси лекар. Дори при наличие на симптоми те често не са изразени и обикновено се бъркат с вагинална или циститна инфекция. Началните симптоми при жената са парене и болка при уриниране, влагалищно течение, кървене.

Ректална гонорея
Сред възможните прояви на инфекцията е и аналната гонорея. Поразена е лигавицата в крайната зона на правото черво. Риск да развият такъв тип инфекция имат вече болните от гонорея жени, поради анатомичната близост на поразяваните зони. Патогенът лесно преминава от една в друга съседна зона, особено при лоша лична хигиена. Подобен риск има и за пасивните хомосексуалисти.

Симптомите при ректална инфекция са течение от ануса, анален сърбеж, възпаление на ректалната област, кървене, болка. Може да протече и безсимптомно. Характерни са честите тенезми. Тенезмите са повтарящи се, болезнени лъжливи позиви за дефекация.

По време на въпросните напъни се отделят малки количества екскременти, смесени със слуз, кръв и гной, или само гнойни секрети. Не са изключени и мъчителни състояния на запек, които се обясняват с увреждания на лигавицата в правото черво.

Гонококов фарингит
Инфекцията на гърлото протича със зачервено гърло, но по–често без оплаквания. В повечето случаи при преглед се открива зачервяване и оток на гърлото и сливиците, както и наличието на неголямо количество бял или жълт налеп. Болните се оплакват от дразнене в гърлото и увеличени регионалнит лимфни възли – по шията и под челюстта.

Гонококов конюнктивит
Заразата прониква в очите обикновено чрез мръсни ръце. Често гонококите атакуват и очите на новородените при раждане от заразената си майка. Гонококовият конюнктивит започва със зачервяване на конюнктивата, оток на клепача, засилено отделяне на сълзи.

Заразеният се чувства некомфортно на светло, очите му са раздразнени от светлината. Ако тази инфекция не се лекува, възпалението може да обхване роговицата и да причини тежки усложнения от рода на язва и пробив.

Гонококов артрит
Много рядко заразените с гонококи развиват дисеминирана гонорея или гонококов артрит, състоянието е последица от разпространяването на патогените в кръвта, и чрез кръвообращението – в сърцето, кожата и ставите.

Симптоматиката на подобно състояние е тежка – могат да се развият ендокардит, менингит, разранявания по кожата, отоци и болки в ставите. Тази усложнена инфекция изисква внимателно и целенасочено антибиотично лечение.

УСЛОЖНЕНИЯ
При жени инфекцията може да обхване матката, маточните тръби и да причини тазово възпалителна болест. Може да се увредят маточните тръби до степен, при която жените не могат да забременеят.
При мъже се засягат семенните торбички – епидидимит и простатата - простатит. Понякога може да се стигне до стерилитет.

ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ГОНОРЕЯ
Всеки, който има симптоми на генитално течение, парене при уриниране, трябва да преустанови половите контакти и незабавно да потърси помощ от венеролог.

Също и всеки, които има орален, вагинален или анален партньор с диагностицирана полово предавана инфекция, дори да няма никакви симптоми.

ДИАГНОЗА
При мъже секрет от пикочния канал се оцветява с метиленово синьо. При жени и при хронична гонорея секрет от пикочния канал и шийката на матката се оцветява по Грам. При орален и анален контакт се взима секрет от съответното място.

PCR е най-чувствителният и точен метод за диагностика, който открива ДНК на бактерията Neisseria gonorrhoeae. Проби се вземат от първа сутрешна урина, еякулат, цервикален и уретрален секрет - взети от лекар специалист. 

Трябва да се знае, че при 10% от мъжете, 80% от жените и в 90% фарингеалната гонорея протичат безсимптомно. Чести са смесените инфекции с други полово-предавани болести, особено с хламидия трахоматис - в около 30%.

ЛЕЧЕНИЕ
Spektinomycin 2,0 i.m. или Ceftriaxone 1,0 i.m. еднократно. Алтернативна терапия: Азитромицин 1,0 перорално, Доксициклин 2х100мг за 7 дни.