Генитален херпес

Гениталният херпес е полово предавана болест, причинена от Herpes simplex virus тип 2 или по-рядко Hepres simplex virus тип 1. Повечето инфектирани нямат никакви или имат съвсем слаби симптоми на херпесна инфекция. Около 13% от полово активните са носители на генитален херпес.

При поява на обрив той обикновено е от едно или няколко мехурчета върху зачервена основа по половите органи или около ануса. Мехурчетата се пукат и засъхват под формата на малки корички.

Рецидив настъпва след седмици, месеци или години, като субективните усещания са по–леки и обривите преминават по–бързо отколкото при първичната инфекция.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ 
Заразяването става от инфектиран сексуален партньор с херпес симплекс тип 1 или 2, като той или тя могат и да не знаят дори, че са инфектирани. Гениталният HSV-2 се предава само по полов път, докато HSV-1 се предава по орално–генитален или при генитално–генитален контакт. В повечето случаи генитален херпес се причинява от HSV-2, докато HSV-1 обикновено засяга устните.

СИМПТОМИ

При първа среща с вируса симптомите обикновено възникват от 2 дни до 2 седмици след контакта и са по–изявени, отколкото при рецидивираща инфекция.

Типична е парещата болка по гениталиите и ануса и поява на малки мехурчета, изпълнени с бистро, а по-късно и с белезникаво съдържимо. При спукване на мехурчетата се образуват малки язвички, които по-късно се покриват с кафеникави корички. 

Понякога може да е налице болезнено уриниране, уретрално и вагинално течение. Примоинфекцията може да протече с грипоподобни симптоми, включително повишена температура, главоболие, мускулни болки и увеличени лимфни възли.

Пациентите, диагностицирани с първи епизод на генитален херпес трябва да очакват няколко рецидива в рамките на година (обикновено четири или пет). С течение на времето, тези рецидиви обикновено намаляват.

Гениталният херпес може да протече тежко при пациенти със супресирана имунна система. Често гениталният херпес причинява психологически дистрес, особено при пациенти от мъжки пол.

ЛОКАЛИЗАЦИЯ
Гениталният херпес се появява по пениса, скротума, вулвата, вагината, цервикса, уретрата, ануса, ректума, устата, глутеусите и горната част на бедрата. При триене и чесане инфекцията може да се разпространи по пръстите на ръцете, обикновено около ноктите и очите.

ГЕНИТАЛНИЯТ ХЕРПЕС И БРЕМЕННИ  ЖЕНИ
При бременни жени гениталният херпес може да доведе до потенциално фатална инфекция на плода. Затова бременни жени с активен генитален херпес раждат със секцио.

ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя клинично. Доказването на IgG антитела срещу HSV-1 и HSV-2 показват предишна среща на имунната система с вируса. Антителата от клас IgM се установяват при първична инфекция или при реинфекция. 
Използва се и PCR (Polymerase-chain reaction) за доказване на вирусна ДНК. 

ЛЕЧЕНИЕ 
Няма такова лечение, което да излекува херпеса, но антивирусните медикаменти могат да скъсят клиничните симптоми и да намалят риска от възникване на рецидив. Използват се перорално Acyclovir 5х200мг, Valacyclovir 2х500мг, Famciclovir3х250, както и локална терапия.

ПРОФИЛАКТИКА
Кондомите намаляват риска, но не го изключват. Вирусоносител без клинични симптоми може да предаде херпесната инфекция на своя партньор, но е важно да се знае, че при пациенти с клинични симптоми вероятността от предаване на инфекцията е многократно по–голяма.