Кожни прояви при диабет

При диабет организмът не може да метаболизира глюкозата и нивото й се повишава. Измененията по кожата на диабетиците са изключително чести и многообразни. Някои от тези дерматози се срещнат при всички лица, но са доста по-чести при тези със захарна болест, като бактериални и гъбични инфекции, а други са характерни само за диабета.

Pruritus diabeticorum
Диабетът често може да е причина за сърбеж. Това е една от най-честите и ранни прояви на болестта. В основата на това може да стои гъбична инфекция, сухота на кожата или лоша циркулация. Може да бъде генерализиран, но по-чест е ано-гениталният, вследствие развитие на микози.

Dermatopathia diabetica
Диабетната дермопатия се приема за патогномоничен белег за диабет. Тя се представя с малки кръгли или овални кафеникави петна по предната повърхност на подбедриците, които много наподобяват старчески петна. Протича без сърбеж или болка. Като цяло не изисква терапия. Дължи се на промени в малките кръвоносни съдове на кожата – диабетна микроангиопатия.

Rubeosis diabeticorum
Протича с трайно или пристъпно зачервяване на бузите, по-рядко челото, ръцете и краката. Обяснява се с понижен тонус на капилярите.

Пиодермии
По-чести са при диабетици, поради снижения имунитет и смутеното кръвоснабдяване. Всяка инфекция при има тенденция да бъде по-тежка. Чести са фурункул, карбункул, фурункулоза, фоликулит, импетиго, акнеични обриви, улцерации, панарициуми и др. Типична за диабета е фурункулозата. Тя може да е първият симптом на диабета.

Микотични инфекции
Микозите, особено кандидозата, са по-чести при пациенти с диабет. Засягат се областите под гърдите (интертриго), около ноктите (кандидозна пронихия), между пръстите на ръцете (ерозио интердигиталис кандидотика) и на краката, в ъглите на устата (ангулус орис), в аксилите, слабините и гениталиите (кандидозен баланит, вулвовагинит и уретрит). Често има и гъбички по ноктите. При диабетиците по-често се развива и разноцветния лишей (питириазис верзиколор).

Necrobiosis lipoidica diabeticorum
Често, но не винаги, е свързан с диабет. Поради силната връзка между диабета и заболяването, много изследвания са фокусирани върху диабетната микроангиопатия като водещ етиологичен фактор. Отлагането на гликопротеин в стените на кръвоносните съдове може да бъде причина за диабетна микроангиопатия, както и за некробиозис липоидика.

Клинично се характеризира с една или няколко нежни жълтеникавокафяви плаки, които се развиват по предната повърхност на подбедриците в продължение на  месеци. При някои пациенти се появяват и лезии по гърдите, горните крайници и торса.

Заболяването започва като кафяво-червена или с телесен цвят папула, която бавно нараства до восъчна плака с различен размер. Леко надигната граница запазва кафяво-червен цвят, докато центърът става депресиран и придобива жълто-оранжев оттенък. По повърхността на лъскавия и атрофичен епидермис се наблюдават множество телеангиектазии.

По-големите лезии, образувани чрез центрифузно увеличение или сливане на по-малки, придобиват полициклична конфигурация. Плаките могат да улцерират и да заздравеят с цикатрикси. Лезиите, които се появяват по други части на тялото са надигнати и плтътни, с папулозен, нодуларен и плакатен вид без атрофия и наподобяват гранулома ануларе. Капилициума се засяга често самостоятелно с големи атрофични плаки.  Виж Некробиозис липоидика

Granuloma annulare
Ануларната гранулома може да се асоциира с диабет, предимно дисеминираната, по-рядко локализираната форма. Представя се с розово-виолетови или с телесен цвят ануларни плаки с гладка повърхност по горните крайници, горната част на тялото, гърба на дланите и ходилата, тилната зона, лицето. Броят им варира от единични до няколко стотици, с размери до 5 сm в диаметър. Субективни оплаквания обикновено липсват, но понякога може да има умерено изразен, непостоянен сърбеж. Виж Гранулома ануларе

Bullosis Diabeticorum
Диабетните мехури се срещат рядко. Приличат много на мехурите от изгаряне. Локализират се по дланите, ходилата, предмишниците и подбедриците. Често заздравяват от само себе си в рамките на няколко седмици, но не е изключено и да се насложи вторична инфекция. Диабетните мехури са рядка, но патогномонична, ерупция и засяга предимно мъже.

Причини за образуването им са травми, УВЛ, но могат да възникват и спонтанно, без субективни оплаквания. Големината на отделните мехури варира от няколко милиметра до 5 сm. Най-често са с бистър стерилен ексудат в булите, които заздравяват без белези. По-рядко са хеморагични, заздравяващи с цикатрикси.

Sclerodermia-like syndrome

Част е от „синдрома на диабетната ръка”, наподобява акросклерозата при системна склероза. Изразява се с восъчна плътност и индурация на кожата по дорзалната повърхност на дланите и пръстите (sclerodactilia) и невъзможно защипването на кожна гънка по пръстите на ръцете. Активните и пасивни движения на ставите са ограничени, а пръстите са в умерена флексия. 

Scleredema diabeticorum 

Представлява еритем и индурация на кожата по горната част на торса, мишниците и тила с восъчна плътност. Липсват прояви на висцерализация. 

Ксантоми
При лош контрол на диабета могат да се появят ксантоми – жълти папули, най-често по гърба на ръцете и краката. Ксантомите са свързани с повишени нива на липидите в кръвта.

Gangraena diabeticorum

Образува се при нелекувана инфекция по краката или наличие на силно влошено кръвообращение, при което до ходилата достига твърде малко кислород. Локализира се по пръстите на краката и петата. Представя се от черни некротични участъци, демаркирани от здравите тъкани с еритемна възпалителна зона. Ако не се вземат бързи мерки в някои случаи се стига до ампутация.

Malum perforans
Диабетната язва е кръгла, дълбока, трудно зарастваща, най-често се появява по ходилата и в основта на палеца. Тя е сходна с трофичните язви при табес дорзалис и ендартеритис облитеранс. Дължи се на диабетна ангиопатия и невропатия.

Acanthosis nigricans 
Характеризира се със симетрични, хиперпигментни, хипертрофични и папиломатозни изменения в аксилите, по шията и в областите, подложени на интензивно триене. Най-често се асоциира с инсулинова резистентност и наднормено тегло, по-рядко с неоплазма на вътрешни органи. 

Клетъчните инсулинови рецептори не могат да свържат инсулина по няколко причини – генетични и функционални дефекти в самите рецептори, наличие на антиинсулинрецепторни автоантитела, генни и функционални ензимни аномалии, водещи до невъзможност за активация на тирозинкиназата.

Същевременно високата концентрация на циркулиращ несвързан инсулин стимулира експресия на рецептора за инсулин-like растежен фактор на кератиноцитите, което води до епидермалноклетъчна и фибробластна пролиферация. Виж Акантозис нигриканс