Болест на Адисон
Болестта на Адисон представлява първична недостатъчност на кората на надбъбреците, която се характеризира с недостиг на минералкортикоиди и глюкокортикоиди, в резултат на болестен процес, засягащ жлезата. Характерни симптоми са хипотония, безапетитие, гадене, повръщане, запек, диариия. Понякога се доказва гастрит или язвена болест.
Меланодермията е много важен и характерен симптом за Адисоновата болест. Засягат се главно откритите части на тялото, които са подложени на триене, както и нормално пигментираните зони. Засегнати могат да бъдат венците, небцето, езика, фаринкса, дланите, особено палмарните гънки.
Пигментацията засяга и аксилите, перинеумът, ареолите, както и наличните невуси и цикатрикси. Пигментацията варира от светло до тъмно-кафяво и черно и накрая става дифузна – меланодермия. Може да потъмнеят и косата и ноктите.
Други прояви, характерни за заболяването, са смущенията на гонадната функция. При мъжете се наблюдават смущения в либидото и потентността, а при жените - менструални нарушения. Смущенията, които засягат бъбречната функция се изразяват в намаление на гломерулната филтрация и увеличаване на загубата на натрий и хлор.
Адреногенитален синдром
Касае се вродени ензимни дефекти или тумори, които довеждат до недоимък на глюкокортикоиди и свръхпродукция на андрогени. При мъжки пол хипогонадизмът контрастира с усиленото развитие на вторичните полови белези, настъпва Pseudopubertas praecox. При женски пол - вирилизация с хипертрофия на клитора, първична аменорея, липса на развитие на млечните жлези.
Като деца пациентите са високи, а като възрастни - ниски (по-рано се затварят епифизиит). Други кожни прояви са пигментацията, особено по линеа алба и по вулвата, акне, хипертрихоза, при момичета – мъжки тип окосмяване, пиодермии.