Меланоцитен невус

Меланоцитните невуси (Naevus pigmentosus, Naevus melanocyticus), наричани още бенки, родилни петна, са често срещани доброкачествени новообразувания на кожата. Най–често са с големина около 6 мм, но могат да бъдат от милиметър до десет сантиметра в диаметър. 

Невусите могат да бъдат кафяви, черни, червено–кафяви или с цвета на кожата. Могат да бъдат плоски или леко надигнати. Потъмняват през лятото и по време на бременност и изсветляват през зимата.

Произхода им е от невусни клетки, които приличат на меланоцитите, но за разлика от тях не се разполагат поединично в кожата, а на групи.

Меланоцитните невуси могат да бъдат вродени или да се появят по–късно, обикновено до тридесет и пет годишна възраст. В по-голямо количество се срещат у индивиди със светла кожа, руси или рижи и със сини очи.

РИСКОВИ ФАКТОРИ
Освен генетичната предиспозиция, основен рисков фактор е излагането на слънце и по–специално тежки слънчеви изгаряния в детската възраст, преди навършване на дванадесет години.

ВИДОВЕ МЕЛАНОЦИТНИ НЕВУСИ
В зависимост от своето разположения в кожата, меланоцитните невуси се делят на:

Гранични невуси
Разположени са в епидермиса. Меланоцитният невус обикновено започва развитието си като повърхностно кафеникаво, рязко ограничено от околната кожа петно и диаметърът им може да достигне до 10 мм. 

Пигментацията е еднаква и равномерна във всички участъци. Граничните невуси в определени анатомични области, като крайници, могат да останат непроменени за по-голям период от време.

По-голяма част от граничните невуси, обаче, еволюират, като преминават през стадий на смесен меланоцитен невус и завършват развитието си като дермален меланоцитен невус.

Смесени невуси
Невусните клетки преминават и в дермата. Смесеният меланоците невус се издига леко над нивото на кожата и има кръгла или овална форма. Цветът им варира, може да бъде тъмен, но в повечето случаи избледнява с напредване на възрастта и се надига над кожата, като част от естесвеното съзряване на този тип невуси. 

Дермални невуси
Гнездата от невусните клетки са разположени в дермата. Дермалните меланоцитни невуси се проявяват като надигнати образувания с куполообразна форма и липсваща пигментация.

Най-често се срещат по кожата на лицето, като характерното за тях е прозирането на малки кръвоносни съдове под повърхността на кожата.

Диспластичен невус (Naevus dysplasticus)
Това е особен клиничен вариант, който обикновено е с диаметър по-голям от 5 мм, с неправилна, асиметрична форма, с недобре ограничен ръб и неравномерна пигментация.

Нарича се още атипичен невус. По вида си невуса наподобява ранен злокачествен меланом. Те притежават по-неконтролируем растеж от обикновените придобити меланоцитни невуси и по тази причина са с повишен риск за развитие на малигнен меланом. Виж Диспластичен невус

МАЛИГНИЗАЦИЯ НА НЕВУСА
Ако една бенка не се променя с течение на времето, има малко основания за безпокойство. При промени в цвета, големината или формата на съществуваща бенка, при поява на кървене, сърбеж или болка трябва да се извърши консултация с дерматолог.

Опасност от малигнизация показва някой от изброените по–долу признаци по правилото ABCDE:

Asymmetry – нямат правилна, окръглена форма.

Borders (граници) – без добре ограничена граница на пигментацията.

Color – промяна в цвета на пигментацията, усилване или намаляване, поява на петнистост.

Diameter по–голям от 6 мм.

Evolution. Бенката се променя по големина, форма и цвят.

ЛЕЧЕНИЕ
Меланоцитните невуси могат да се изрежат хирургично, да се премахнат с електрокоагулация или с лазертерапия.