Маймунска шарка

Маймунската шарка (Monkeypox) е рядко заболяване, което се причинява от инфекция с вирус на маймунската шарка, принадкьежащ към вида Orthopoxvirus от семейство Poxviridae. Родът Orthopoxvirus включва също вируса на вариолата, вакциния вирус (използван във ваксината срещу едра шарка) и вируса на кравешка шарка.

Маймунската шарка е вирусна зооноза, открита за първи път в колонии от маймуни, държани за изследване, откъдето идва името й. Първият случай на маймунска шарка при хората е регистриран през 1970 г. в Конго, след това са открити случаи и в други централни африкански страни.

Масовата ваксинация срещу едра шарка през 70-те години е ограничила инфекциите с маймунска шарка за известно време сред хората. Въпреки това случаи на заболяването се появяват отново, поради липса на имунитет в по-късните поколения. Случаите на маймунска шарка извън Африка, са свързани с международни пътувания или внесени животни.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Заразяването става от гризачи и маймуни, при ухапване и одраскване, както и при консумация на заразени животни или от човек на човек при контакт на кожни лезии, телесни течности и по въздушно-капков път. Вирусът навлиза в тялото през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата).

Предаването от човек на човек става главно по въздушно-капков път, но е необходим продължителен контакт лице в лице, за да бъде осъществено заразяване. Друг начин на предаване от човек на човек е при директен контакт с телесни течности или материал от лезията и непряк контакт с материал от лезията, като например чрез замърсено облекло или спално бельо.

Резервоарният гостоприемник на маймунската шарка все още е неизвестен, въпреки че се предполага, че африканските гризачи играят роля в предаването на патогена.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Инкубационният период на маймунската шарка обикновено е 7-14 дни, но може да варира от 5-21 дни. Симптомите са подобни на тези при едра шарка, но по-леки. Маймунската шарка първоначално се проявява с треска, главоболие, мускулни болки и отпадналост.

Основната разлика между симптомите на едра и маймунска шарка е, че маймунската шарка причинява увеличение на лимфните възли (лимфаденопатия). В рамките на 1 до 3 дни (понякога повече) след появата на треска, пациентът развива обрив, често започващ от лицето, след което се разпространява по други части на тялото.

Лезиите през един – два дни преминават през следните етапи, преди да отминат: Макули – обрива започва с червени петна по кожата, по-малки от 1 см; Папули – петната се надигат и преминават във възелчета с големина на лещено зърно; Везикули – на местата на папулите се образуват надигнати мехурчета, изпълнени с течност; Пустули - бистрото съдържимо на везикулите се променя в жълтеникаво гнойно; Крусти – образуване на корички от засъхналата течност от пустулите.

Заболяването обикновено продължава 2-4 седмици и в Африка води до летален изход при 1% от заразените. Пациентите са заразни за околните от момента на появата на температура до преминаването на обривите в крусти.

ПРЕВЕНЦИЯ
Първо трябва да се знае, че заразяването с маймунска шарка изисква дълъг близък контакт с инфектиран. За разлика от КОВИД-19, при който хората може да не знаят, че са инфектирани, заразените с маймунска шарка имат треска и обрив, по който може лесно да се разпознаят и да потърсят лекарска помощ.

Практикуването на добра хигиена на ръцете е задължителна. Да се избягва контакт с животни, които могат да пренасят вируса. Да се избягва контакт свсякакви материали, като постелки, които са били в контакт с болен. Желателно е изолиране на заразените пациенти. JYNNEOS е атенюирана жива вирусна ваксина, която е одобрена за превенция на маймунска шарка.

ЛЕЧЕНИЕ
Понастоящем няма ефективно лечение на инфекцията с вируса на маймунска шарка. За целите на контролиране на огнища на маймунска шарка може да бъде използвана ваксината срещу едра шарка, антивирусни средства и имуноглобулин срещу вакциния (VIG, хиперимунен глобулин, приготвен за лечение на определени усложнения от ваксинация срещу vaccinia).