Лихен стриатус

Лихен стриатус (Lichen striatus) е рядка линеарна възпалителна дерматоза, разположена по линиите на Blaschko, с неизвестна етиология, засягаща деца и млади индивиди, предимно от женски пол.

ЕТИОЛОГИЯ
Етиологията и патогенезата на лихен стриатус не са изяснени. Смята се, че пациентите имат генетична предиспозиция. Предразполагащите фактори отключват имунологична реакция, която води до характерната клинична картина на заболяването. Такива са:

Вируси - херпес, варицела, грип;
Атопия;
След ваксинации за туберкулоза и хепатит;
Ухапване от насекоми, контакт с листа на ананас, както и след експозиция на УВЛ.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Заболяването се среща рядко и засяга по-често деца или млади индивиди, с превес на женския пол, но може да се срещне и при възрастни. Началните изменения са малки, розово-червени, лихеноидни папули, но без стрии на Wickham.

Предилекционни места за развитие на лезиите са горните или долните крайници, но понякога шията, трункуса и глутеусите. След 2-3 седмици те се групират в линеарни, на места сквамозни плаки, с дължина до няколко сантиметра и ширина от 2 мм до 2 см.

Понякога могат да се разположат успоредно 2, 3 и повече паралелни линеарни лезии. Лезиите се съпровождат от умерен до силен сърбеж. В завършен вид измененията се характеризират със зачервена хиперкератотична повърхност, в някои случаи наподобяваща псориазис.

Много рядко заболяването ангажира ноктите. Измененията по ноктите могат да се появят преди, след или едновременно с кожните изменения. Най-често се засяга само един нокът. Нокътните изменения включват надлъжни стрии, онихолиза, загуба на ноктите, изтъняване или задебеляване на нокътната плочка, ониходистрофия и др.

Спонтанно оздравяване при лихен стриатус настъпва за 3-6 месеца, понякога до една година. След преминаване на лезиите може да остане постлезионална хипер- и по-рядко хипопигментация. 

ДИАГНОЗА
Диагнозата се поставя въз основа на находките от прегледа и кожната биопсия. Хистопатологията установява в епидермиса акантоза, хиперкератоза, паракератоза, единични дискератотични клетки в гранулозния или роговия слой, незначителна спонгиоза.

Кръвоносните съдове в горната дерма са дилатирани и показват периваскуларен едем, лимфохистиоцитна инфилтрация, лека екзоцитоза. Директна имунофлуоресценция се използва за отдиференциране на лихен планус и лихен стриатус.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
Диференциална диагноза се прави с епидермален верукозен невус, линеарни форми на псориазис, и най-вече с лихен зостериформис.

ЛЕЧЕНИЕ
В началният стадий локално се прилагат кортикостероиди. Използват се и tacrolimus и pimecrolimus, особено при засягане на ноктите.