Лихен нитидус

Лихен нитидус (Lichen nitidus) е рядка, хронично протичаща папулозна дерматоза, засягаща обикновено деца и млади хора. Заболяването обикновено е без субективни оплаквания и търпи спонтанно обратно развитие.

ЕТИОЛОГИЯ

Лихен нитидус е резултат от абнормална възпалителна активност на кератиноцитите, вследствие стимули от Т лимфоцити, но причините за това са неизвестни. Макар че се смята, че е самостоятелно заболяване, някои случаи може да се асоциират с:

Лихен планус;
Атопичен дерматит;
Болест на Крон;
Ювенилен ревматоиден артрит;
СПИН;
Туберкулоза. Туберкулоидната структура на лезиите наподобява туберкулоза, но такава връзка не е доказана.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Заболяването се среща рядко, протича в локализирани, по-рядко генерализирани форми. Често се засягат пениса, предмишниците, шията, гърдите, корема и гърба. Лезиите могат да изчезнат на едно място и да се появят на друго.

Папулите са малки, с размер 1-2 мм и блестящи, от nitidus, блестящ на латински. Лезиите са плоски, полигонални, кръгли или овални и леко надигнати. Те са обикновено с цвета на околната кожа, но могат да са леко розови при пациенти със светла кожа или по-светли при пациенти с по-тъмна кожа.

Понякога папулите са хлътнали в центъра. Инфилтратът им изглежда сив при витропресия. Много рядко се срещат везикули и хеморагични лезии. Заболяването има хронична еволюция, с тенденция за спонтанно оздравяване и постлезионална хиперпигментация, без атрофия.

Обрива обикновено е несърбящ, но понякога има сърбеж и то интензивен. Често се наблюдава феномена на Кьобнер – поява на папули линеарно на места на разчестване или след травма.

Рядко се засягат длани, ходила и нокти - онихорексис и задебеляване на нокътната плочка. Понякога се засяга устната лигавица, с белезникави точковидни папули, които се сливат в линеарни и ретикуларни лезии, подобно на лихен ланус. Разположени са предимно по лигавицата на твърдото небце и алвеоларния ръб на максилата.

ДИАГНОЗА
Диагнозата обикновено се поставя клинично. При нужда се прави хистологично изследване – наблюдава се атрофия на епидермиса и възпалителен инфилтрат в дермата, съставен от лимфоцити, хистиоцити, епителоидни и гигантски клетки.

ЛЕЧЕНИЕ

При повечето пациенти заболяването трае няколко месеца или година и преминава спонтанно без лечение. За лечение се използват:
Кортикостероиди – локални унгвенти, кремове и перорални средства.
Антихистамини – при наличие на сърбеж.
Ароматни ретиноиди.
Пува терапия.
Такролимус (Протопик).