Инфекциозна мононуклеоза

Mononucleosis infectiosa е остро вирусно заболяване, протичащо с висока температура, възпаление на гърлото, увеличени лимфни възли по цялото тяло, характерен обрив и характерни изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличени моноцити. 

ЕТИОЛОГИЯ
В повечето случаи заболяването се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, (EBV) или цитомегаловирус (CMV), по-рядко от аденовируси, ентеровируси и др. Заразяването се осъществява по въздушно-капков път. 

По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на това са изградили естествен имунитет, като малка част от изложените на контакт с вируса разиват заболяването.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Засягат се най-често юноши и млади хора. Заболяването се среща и при деца, но в детската възраст инфекциозната мононуклеоза протича по-леко и имитира симптомите на други, чести за възрастта заболявания, което прави диагностицирането и по-трудно.

Инкубационният период е 4 до 6 седмици.

Токсиинфекциозен синдром. Болестта започва остро с темпаратура до до 40°C, с втрисане, обща отпадналост и слабост, уморяемост, общо неразположение, липса на апетит.

Увеличени лимфни възли. Първоначално се засягат шийните, тилните и подчелюстните. По-късно се развива генерализирана лимфонодулопатия. 

Ангина. След няколко дни се появява ангина, с болки в гърлото. Сливиците и небните дъги са силно зачервени, често покрити с белезникави налепи. Налепите не излизат извън границите на тонзилите и се отделят трудно. Говорът става гъгнив и назален, дишането е затруднено. Може да има петехиален еритем по небцето.

Хепатоспленомегалия. Появява се в  края на първата седмица от началото на болестта с тежест и болка в дясното и лявото подребрие, понякога и жълтеница. 

Кожни обриви. При 10 % от пациентите се наблюдават макуло-папулозни обриви, наподобяващи морбили или скарлатина. Обривите започват от тялото и мишниците, след това се засягат лицето, предмишниците и долните крайници. Ако на болния се даде ампицилин, обрив се наблюдава в 90% от случаите. Наличието на блед оток над горните клепачи се означава като симптом на Bass и се наблюдава при някои пациенти.

ДИАГНОЗА
Диагнозата е лесна при характерната клинична триада от повишена температура, ангина и увеличени шийни лимфни възли, както и при наличие на кожен обрив и се потвърждава от промените в кръвната картина. Изследват се ПКК, ДКК, СУЕ, CRP, АСАТ, АЛАТ и билирубин. Антитела срещу EBV - IgM и IgG и PCR се използват за потвърждение.

Патогномоничен белег е увеличения брой на лимфоцити и моноцити и наличието на атипични лимфоцити. Броят на атипичните лимфоцити към 2-та седмица от началото на заболяването може да достигне до 60% . 


ЛЕЧЕНИЕ
Прилагат се симптоматични средства - антипиретици, антибиотици, понякога и кортикостероиди за около 2 седмици. Ампицилинът е противопоказан, поради риск от развитие на т.нар. ампицилиново морбили.