Измръзване

Измръзването е локализирано увреждане на кожата и подлежащите тъкани вследствие излагане на ниски температури. Най-често е в частите на тялото, разположени най-далече от сърцето.

При температура около и под 0°С, както и при излагане на силен вятър, кръвоносните съдове в близост до кожата  се свиват и кръвта спира да се движи към крайниците. Тази вазоконстрикция помага за запазване на телесната температура.

Чрез забавяне на притока на кръв към кожата, тялото е в състояние да изпраща повече кръв към жизненоважни органи, а също и така предотвратява по-нататъшно намаляване на вътрешната температура на тялото чрез излагане на по-малко кръв към външния студ и по-малко отделяне на топлина от организма.

Ако процесът на измръзване продължава, кръвоносните съдове се разширяват за определен период от време и след това се свиват отново. Периоди на дилатация се редуват циклично с периоди на констрикция с цел да се запази функцията на крайниците, доколкото е възможно.

Въпреки това, при изключително ниски температури или когато тялото е изложено на студ дълго време, мозъкът активира защитна стратегия на намаляване на притока на кръв в някои области до опасно ниски нива, за да предпази връщането на студена кръв към вътрешните органи. Това води до измръзване и некроза на кожата в засегнатите области.

Измръзването е причинено от два различни механизма. При първият се образуват ледени кристалчета в пространството извън клетките. Водата се губи от вътрешността на клетката и възникналата дехидратация, заедно с хипоксията, спомагат за клетъчната смърт.

При вторият механизъм, когато кръвта се върне в крайниците при затопляне, тя изтича в тъканите от увредените от студа кръвоносни съдове. Кръвният поток е възпрепятстван, поради увредения ендотел, формират се турбуленции и кръвни съсиреци с последваща тромбоза и некроза в най-малките съдове на крайниците.

ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ
Хора, които прекарват голяма част от времето си на открито - туристи, ловци, работници на открито, практикуващите зимни спортове - скиори, бездомници, психично болни, войници.

Екстремен студ, тесни или мокри обувки и дрехи, силен вятър, интоксикация от алкохол, изтощение, глад, тютюнопушене, прием на някои лекарства, например бета-блокери.

Много малка или напреднала възраст; заболявания, засягащи кръвоносните съдове, като диабет, сърдечно-съдови заболявания, хипотиреоидизъм, периферна невропатия.

КЛИНИЧНА КАРТИНА
Акрите - носът, бузите, ушите, пръстите на ръцете и краката са най-често засегнати зони при измръзване. Съществуват четири степени на измръзване, които са сходни с тези при изгаряне:

Първа степен - засяга само повърхността на кожата. В началото се усеща парене, сърбеж и болка, а след това кожата става червено-синя и оточна, с умерена бледост в центъра на поражението. След няколко дни промените отзвучават, наблюдава се леко залющване, зачервяване, понякога и хиперпигментация. 

Втора степен - засегната е повърхностната дерма. 1-2 дни след измръзването се появяват мехури с бистро или мътно съдържимо, с оток и зачервяване на околната кожа. Пострадалият усеща парене, сърбеж, чувство за студ и лека изтръпналост на засегнатата област.

Трета степен представлява дълбоко измръзване. Образуват се тъмно-червени мехури, пълни с кръв, които стават черни в последствие. Мехурите преминават в черни есхари - некроза, обхващаща кожа и подкожна тъкан. Увреждане на нервите в областта може да доведе до загуба на чувствителност.

Четвърта степен - мускулите, сухожилията, кръвоносните съдове и нервите измръзват. Такова екстремно измръзване може да доведе до ампутация на пръстите на ръцете и краката, носът и ушите. Дългосрочни последствия след измръзване могат да включват: временни или постоянни промени в чувствителността, парестезии, повишено изпотяване, ампутация, артрит и рак в засегнатата зона.

ЛЕЧЕНИЕ
Започва се с извеждане на пациентите от студената околна среда. Дрехите се заменят с топли и удобни. Консумират се затоплени и сладки течности. Прилага се бавно затопляне чрез поливане на крайниците със студена вода, чиято температура постепенно се повишавана, но не повече от 38 °C за около 20-30 мин.

Следва подсушаване, намазване с дефламол и превързване. Раните се почистват, мехурите се изрязват, прави се затопляща стерилна превръзка. Прилагат се антисептични и епителотонични препарати. Общата терапия цели да се предотвратят промените в тъканите и да се предпазят от усложнения, най-често инфекциозни. Медикаментозното лечение включва аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства.