Актиномикозата е рядка бавно разпространяваща се инфекция, причинена от Грам положителни анаеробни бактерии от рода Actinomyces, най-често Actinomyces israelii.
Протича с гнойно възпаление на тъканите с образуване на гнойни кухини (абсцеси), които фистулизират и на повърхността на кожата или лигавиците изтича гнойна материя, съдържаща "серни гранули". Името им идва от техния жълт цвят, макар че могат да бъдат бели, сиви или кафяви и са съставени от имунни клетки и бактерии.
Разпространява се бавно в близките до проникването на бактериите тъкани, причинявайки дълготрайна, тунелна рана (образува проходи под повърхността на кожата). Понякога може да минат седмици или месеци, за да се появят симптоми след проникването на бактериите.
ЕТИОЛОГИЯ
Актиномицетите нормално живеят в лигавиците на гърлото, чревния тракт и вагината, без да причиняват заболяване. Операция, нараняване или заболяване могат да помогнат на бактериите да колонизират места, на които не би трябвало да бъдат и да причинят инфекция.
Чуждите предмети в лигавиците също могат да причинят развитието на бактерии. Най-често заразяването с актиномикоза се случва в резултат на заболяване на венците или стоматологични процедури, включително екстракция на зъби. Други причини за заболяването са:
Вътрематочни устройства;
Аспирация на храна, течности или чуждо тяло в белите дробове;
Коремни заболявания и операции.
Актиномикозата не е заразна и не може да бъде предадена от заразен на здрав човек. Рискови фактори са лоша дентална хигиена, заболявания на устната кухина, отслабен имунитет, недоимъчно хранене, алкохолизъм и др.
КЛИНИЧНА КАРТИНА
В зависимост от локализацията на болестното огнище се наблюдават няколко форми на заболяването:
Цервикофациална актиномикоза е най-честата форма. Засягат се тъканите в букалната и подчелюстната област, кaктo и подкожните тъкани в oколоушната ооласт и задчелюстната ямка. Формират се неболезнени инфилтрати с окръглена форма и плътна консистенция. Впоследствие настъпва oмeкване и прорастване на инфилтрата в кожата, с промяна в цвета му от яркорозов дo червен.
Понякога първи симптом е появата на ограничение в движенията на долната челюст и затруднено преглъщане. В продължение на седмици и месеци се наблюдава вяло протичане без болка и повишаване на температурата. Пo-късно настъпва размекване на инфилтрата в един или няколко участъка и абсцедиране и пробив през кожата, рядко интраорално през лигавицата, с формиране на фистули.
От фистулите изтича жълтеникава гнойна секреция, съдържаща актиномицетни гранули. Инфекцията бавно се разпространява към езика, ларингса и трахеята. Появява се болка и повишена температура. Заболяването се разпространява в нови области с формиране на нови огнища и въвличане и на прилежащите мускули и кости.
Белодробна актиномикоза. Протича с бронхопневмония, плевропневмония или медиастинит. Наличието на задух, болка в гръдната област, кашлица и други пулмонални оплаквания насочват към тази форма.
Абдоминална актиномикоза. Развива се най-често при тежки нарушения в локалната интестинална флора, като може да протече като пелвиоперитонит или остър апендицит. Оплакванията са липса на апетит, болки в коремната област, гадене, повръщане, запек или диария, палпация на туморовидна формация и др.
Тазова актиномикоза. Причинява се от вътрематочни спирали. Протича с болки ниско в корема, вагинално течение и кървене.
ДИАГНОЗА
Извършва се микробиологично изследване на раневи секрет и антибиограма, както и рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография.
При патохистологично изследване се откриват актиномицетни друзи - плътен център, съставен от фрагменти от бактерии, oбкръжени от левкоцитарен вал и най-отвън фибробласти.
ЛЕЧЕНИЕ
Средство на избор са пеницилините, прилагани във високи дози за продължителен период от време. Като алтернатива се използват цефалоспорини, макролиди, линкозамиди, тетрациклини, съобразно резултатите от антибиограмата.
При наличие на абсцеси, фистули и различни по вид гнойни огнища се извършва хирургично лечение.